Защо TikTok е толкова пристрастяващ? (+ техника от невронауката)

Защо TikTok е толкова пристрастяващ? (+ техника от невронауката)3 min read

Защо TikTok е толкова пристрастяващ?

След като в предишен блог ви споделих как може да ограничите негативното влияние на социалните мрежи, дойде ред да сложим изследователските очила и да разберем защо именно те ангажират толкова много ежедневието ни.

За целта ще скочим надълбоко в алгоритъма на TikTok, а за десерт ще прочетете техника за ангажиращо съдържание от невронауката. Не е случаен примерът с китайската социална мрежа, която тотално промени играта и закономерно започна да бъде копирана дори от Facebook, Instagram и YouTube.

Хайде, признайте си, че поне веднъж сте се захласвали по фийда в TikTok, без да може да отлепите поглед с минути или дори часове. А ако не сте все още, да знаете, че съм ви предупредил…

Но защо TikTok е толкова пристрастяващ?

Накратко за алгоритъма на TikTok:

  • Видеата ни осигуряват непрестанен достъп до допамин, който е един от няколкото невротрансмитера силно свързани с настроението и усещането за удоволствие.
  • Алгоритъмът се приспособява към интересите на потребителя изключително бързо, буквално след 5-10 минути ще виждате видеа само по ваш вкус.
  • Създава се усещането за “неотложност“, тоест, ако не видите видеото сега, едва ли не, няма кога друг път.

Изглежда, че TikTok направо може да „хакне“ човешката психика. Паралелно с това върви и повишеният интерес към краткоформатните видеа, както от потребители, така и от маркетолози.

За първи път чух тази техника от Кармен Саймън (CSO в Corporate Visions), която акцентира върху ключовата дума „вариативност“. Използвайте я разумно и не попадайте в нейния капан.

Какво се има предвид?

Човешкият мозък търси да се ангажира със съдържание, което е вариативно и крие елемент на непредсказуемост. Обратно, колкото по-предсказуемо е то, толкова по-голям шанс има за потребителя да влезе в рутина и да започне да губи интерес. Лошата (или добрата) новина е, че мозъкът ни много бързо свиква с даден стимул, а това е моментът, в който съдържанието става предсказуемо, или – скучно.

Какво означава това за нашия маркетинг? – че не бихме искали съдържанието ни да се превръща в рутинно, да се усеща като шума на колите отвън или звука от вентилатора в стаята ни. Бихме искали то да изненадва.

Ако се замислим, тъкмо в такава посока се развива и Холивуд от десетилетия насам. Ако сравним продължителността на една сцена във филм през 1930г. и такава след 2000г., ще забележим очевиден тренд – тя е станала доста по-краткотрайна. Така е и в TikTok, нали?

Промяната в киноиндустрията преди и сега.

И невронауката потвърждава – продължителността на вниманието ни е значително намалена.

А ето как да постигнем вариативност в нашето съдържание, като започнем да разнообразяваме:

  • Текст с 👉 графики
  • Статични снимки с 👉 видеа
  • Монолози с 👉 диалози
  • Факти с 👉 истории
  • Формално с 👉 неформално

Колко често използвате тези формати?

И нещо любопитно за финал, Кармен също предупреждава, че не трябва да прекаляваме с вариативността, трябва да търсим баланс. Така мозъкът ни често обича да вижда познати неща, сходства (представете си например PowerPoint презентация с еднакви цветове и стил), а в комбинация с това да се търси вариативност. Отново по примера с PowerPoint – едва ли бихме се зарадвали на десетки слайдове в абсолютно различен стил и никаква връзка помежду им.

Надявам се, че статията тази седмица ви е накарала да се замислите. 

Ако искате още подобно съдържание, не забравяйте да се абонирате за нюзлетъра!

Абонирай се за маркетинг нюзлетър!

Абонирай се за моя нюзлетър, за да получаваш работещи маркетинг подходи и стратегии, а също и полезни приложения, събития и курсове.



Етиен Янев е дигитален маркетолог с над 12-годишен опит, включващ работа по проекти за редица стартъпи и B2B компании. Преподавал е в основната програма на Softuni Digital, както и в най-големия студентски кампус за предприемачество в света – RANEPA International. Автор е на обучителната Facebook общност – „Дигитален Маркетинг за Предприемачи“. Част е и от Асоциацията на Българските Лидери и Предприемачи (ABLE).